През изминалите години се мъчехме да отречем, да забравим, да преиначим, да пренапишем, да премълчим четиридесет и пет години от собствената си история. Казват, че който не познава историята, е осъден да повтори грешките й. И казват още, че историята е сбор от факти за умния и низ от дати за глупавия. Към кои ли се числим ние като нация?
Все пак, по време на комунизма живееха хора. Влюбваха се, мечтаеха, създаваха семейства и се радваха на живота. Тази книга ще ви разходи из един обикновен български дом от онова време: “Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му, да включим черно-белия телевизор “Опера”. Да минем през кухнята, да надникнем в хладилника “Мраз”, да измием няколко чинии с “Веро”, да си откраднем един бонбон от кутията “Черноморец”, да извадим балканчето от килера и да си отидем.”
Този свят е до болка познат на родителите ни и на поколението преди нас. Там са се случвали неща, които сега изглеждат абсурдни, но тогава са били напълно нормални. И ако реагирате с почуда на някои факти от книгата и си кажете, че това е невъзможно, то просто попитайте хората малко по-големи от вас – не с много, с около десет години – и ще чуете уникални неща.