ПРИТЧА ЗА ЧОВЕКА, КОЙТО НИКОГА НЕ БИЛ ВИЖДАЛ ОГЛЕДАЛО

 

Не знам виждали ли сте малко дете виждащо своя образ за първи път в огледало? Някога, преди откриването на огледалото хората живяли без да могат да виждат собствените си образи. Всеки виждал другия, но не можел да види себе си. Ведно село, след откриването на огледалото се появил търговец, който имал само две огледала за продан. Купили ги двама съседи. Единият – плешив, с черни очи и орлов нос, а другият – с вълниста гъста коса, малък нос и сини очи.  В първия миг, когато първият погледнал в огледалото видял някакво странно създание, даже и малко се уплашил от страшния му вид. В един момент осъзнал, че вижда себе си. Забавлявал се много – мърдал с очи, правел гримаси от които си умирал от смях, плезел се на онзи от огледалото и той му отвръщал със същото. След това се избръснал, подстригал и влюбено поглеждал към огледалото за да види радостта за окото си – собствения си образ – какви хубави черни очи имал само, прав орлов нос, а почти плешивото му теме отразявало мъдростта, придобита в гживота. Това, обаче не продължило дълго. Оня другия също се бил издокарал и изглеждал по-добре отколкото преди и вървял с гордо вдигната главаа из селото. Плешивият се замислил и си казал:”Ама аз май не съм толкова красив за колкото се мисля?Май, че този е с по-хубави очи –я виж какви са сини и колко гладко е избръснат. А косата му е много гъста и буйна – не като моите 5 косъма. И май носа ми е прекалено дълъг и остър.” Постепенно осъзнавайки недостатъците си започнал да мрази себе си. Оня другия (сато те двамата в района имали огледала) започнал да се сравнява също с нашия човек и си казвал:”Какви хубави черни очи има само – стената ще пробие с орловия си поглед. И колко хубаво е че вчера му падна един от петте му косъма – слънцето се отразява във плешивината му и тя го прави да изглежда по-мъдър и мъжествен. И какъв хубав дълъг орлов нос има. Не като моя малък и издаващ неувереността ми”. Така постепенно и двамата започнали да мразят себе си, но скривали това един от друг. Дори напротив – всеки се стараел да изглежда по-уверен и силен пред другия и непрекъснато когато се срещали хвалели това, което дълбоко в себе си ненавиждали и смятали за недостатък. Първият казвал: „Я виж какви хубави черни очи имам. А носа ми? Като на орел – истинско съвършенство. И как се отразяьва слънцето в плешивата ми мъдра глава!” Другият казвал:”Я виж какви прекрасни сини очи имам като небето. Колко е приятен малкият ми добре оформен нос. И каква буйна и вълниста коса имам – не като твоите 5 косъма, които май вече са станали 4.” Така и двамата след като се връщали вкъщи заставали пред огледалото и започвали да се упрекват за недостатъците, които имали и стигнали дотам че напълно се намразили. Постепенно започнали дотолкова да се мразят , че стигнали до самоотричане и това което им липсвало започнало да се появява като фантазия, когато се гледали в огледалото. Първият човек започнал да се вижда със гъста и буйна коса, с малък нос и сини очи, а другият – плешив, с орлов нос и 5 (понастоящем 4-ри) косъма на глаавата. Така и двамата станали щастливи, докато един ден огледалата се счупили. Те били толкова объркани след това, че вече не знаели кои са всъщност. Дотолкова били свързани с отраженията си в огледалото, дотолкова омесили желанията си с реалността, че всичко ставащо с тях и около тях изглеждало странно. Плешивият навсякъде се хвалел със буйнатаа си коса и сините си очи, а другият – този с многото коса непрекъснато наричал себе си плешив и се гордеел с наглед малкият си нос, който наричал орлов и сините си очи, които наричал орлово черни. Хората се забавлявали с тях и така постепенно станали за смях на цялото село. Наричали единия „Лудият с буйната плешивина”, а другия  - ”Лудият орел с нос като на врабче”.

Случайно след време друг човек донесъл огледало и решил да поправи грешките им, да ги направи нормални – да виждат, това, което другите виждат. Не се случило така, обаче – всеки погледнал към образа си в огледалото и рекъл:”Какво е това грозно и неприятно същоство. Това не съм аз!” И счупили огледалото, за което аня бил платил скъпо и прескъпо......

All rights reserved © D-r O.Nikitov