ПРИТЧА ЗА БОЛНИЯТ ОТ СТРАХ

 

 Един човек прекарал тежка пнеумония и за малко не умрял. Започнал да се страхува, че заболяването може да се повтори.Често се сещал за смъртта и колкото повече мислел за нея, толкова по-страшна му се струвала тя. При най-малката настинка си мислел, че смъртта е дошла с косата си и всеки момент ще го покоси чрез смъртоносна пнеумония.  Случило се така, че той трябвало да отиде на психиатър, който се раздавал за другите, непрекъснато живеел с техните болки и старадаал за тях. След работният ден се чувствал нещастен и разбит. Изглеждал с 10 години по-стар от действителната си възраст. Психиатърът му разказвал интересни неща, Убеждавал го колко е безсмислено да се страхува от такива неща, предписвал му лекарства, но страхът продължавал да съществува. Внезапно психиатърът се разболял от пнеумония и скоро след това починал. Чрез смъртта си той извършил най-терапевтичния акт  - клиентът му вече не се страхувал от пнеумонията и смъртта, защото разбрал, че никой не може да я предвиди и да се спаси от нея.  Оттогава започнал да се радва на живота, имунитетът му укрепнал и той и досега е жив и здрав. Лека му пръст на психиатъра му, който взимал присърце болките на всички хора. Казват за него че бил добър човек, а професионалистите говорят, че бил страхотен психиатър – бил много емпатичен. 

All rights reserved © D-r O.Nikitov