Фото Форум - "Бъди Българин!"

"....Една от най-големите заблуди е да слагаме себе си в Центъра на света и Вселената.
Да делим хората на "нашите" и на "чуждите" и безкомпромисно да казваме кое е героичното и кое е злото и подлото.
Тъпи пропагандни клишета, с които промиват елементарните мозъци.
Когато "нашите" превземат територии и убиват чуждите войски - те удържат бляскава победа, увеличават могъществото на държавата, прославят род и родина и т.н.. Когато "чуждите" завзеват територии и убиват нашите войски тогава извършват геноцид, срамни кланета, безобразна експанзия, подло нахлуване и т.н.

Просто се чудя как има хора все още кълват на тия клишета?!




-------


Войните от племето Балуба, водени от Великия Буто-Нхуто завзема териториите на Големия баобаб, избива войските на племето Махумба. Взема жените им за свои. Обявява петия ден от Шестата Луна, на който се случва това за Свещен и черепът под баобаба за божествен.
След 20 луни, обаче Махумба водени от Великия Нгуру-мгруру издебват войните на Балуба, избиват ги и вземат жените и децата им. Хвърлят Свещения череп в реката, на негото място обожествяват Кръглия камък, а баобаба го обявяват за свърталише на злите сили. Тамтамите разнасят славата на Балуба по целия свят. Оцелелите от Махумба точат нови кремъци в храстите за върхове на стрели. И знаят че отново ще дойде деня на тяхното величие.

СВЕТЪТ обаче хич не го е еня кой е "добър" и кой е "лош", кой "славно" избива чуждите войни и кой ги избива "подло". Дали Балуба са добрите или Махумба. СВЕТЪТ си вика - ебаси диваците, не престанаха да се колят.
Дори и това не си вика. Не им обръща особено внимание. Стига да си седят там, където са.
СВЕТЪТ строи нови пътища и магистрали. Водопроводи. Произвежда ново поколение компютри. Праща изследователски екипи в Космоса и на дъното на Океана. Изобщо последната му грижа на света е кой прав кой крив в някое локално клане....."

автор - J0R0


".........Попрочетох тук и останах отвратен и посрамен и ужасен !!! Просто ми е чудно - не се ли срамувате от себе си?

Народ, който не уважава миналото си, няма бъдеще !!! Всички страни и всички народи тачат историята си, учат и се прекланят пред бляскавите епизоди в нея - а тия, които нямат такива, те си ги измислят - като се почне от митът "Пърл Харбър", който американците ни натрапват в незнамсиколко бозави филми и се стигне до югозападните ни комшии, които си измислиха цяла история. Ние сме най-старата държава на този контитент и има много неща с които притежаваме основателното право да се гордеем, но плюем по него, отричаме това, което всеки друг културен народ би смятал за свое богатство !!! Преиначена била историята ни... може и така да е - но за ранната Бългщарска история се знае почти само от писанията на ромейските хронисти - така че и преиначена да е, в каква насока е? Нима заради авторите не можем да предположим, че победите ни, успехите ни са били още по-бляскави и велики, отколкото тези автори признават с половин уста? Coincidentia - "едни юнаци колели други юнаци" - колко веселяшко описание, обединяващо всички тия наши предци, които са отивали с готовност на смърт, за да ги има някой ден такива като тебе, за да имат те привилегията да се наричат "Българи", а не да ходят с чалми, а жените им да се обличат като прилепи, за да имаме днес една от най-красивите земи в тоя измъчен континент. Не се ли срамуваш от драсканиците си? Марилионов вече го знам що за стока е, но Жоро... неприятно съм потресен.

За финал ще кажа, че сериозно се изплаших за бъдещето на страната си - не заради политическите и икономическите проблеми (тази страна е виждала много по-страшни), не заради етническият проблем на плодящите се като зайци мангали (с които лесно можем да се справим, ако пожелаем) - изплаших, защото за пореден пък се убедих колко много "Българи" са позор за това достойно име !!!

Ех, Паисий, ех, Левски... дано няма задгробен живот - та да гледате от небето този позор !!!!........."




автор - Императорът.

* Ian Anderson / Jethro Tull

... Ian Anderson свири Jethro Tull с Оркестър - концерта в Пловдив на 1 септември.Какво да кажа, няма смисъл...Пороен дъжд, мокро и едно бурно като дъжда удоволствие. Приказка, която не може да се разкаже за лека нощ, трябва да си главен герой в нея...-------------------------------Ян Андерсън е познат в света на рок музиката като гласа и флейтата на легендарните Джетро Тъл (Jethro Tull). Андерсън свири също така и на акустична китара, мандолина и етно флейта, придавайки на музиката на Джетро Тъл оригинално акустично звучене.Групата Джетро Тъл е сформирана през 1968 от две британски блус формации: John Evan Band и McGregor`s Engine и за три десетилетия реализира 30 самостоятелни албуми, с над 60 милиона продадени копия, 2500 концерта, в повече от 40 страни по света. Роденият в Шотландия през 1947, член и съосновател на Джетро Тъл – Ян Андерсън (Ian Anderson) превръща рок флейтата си в специфичен музикален почерк на Джетро Тъл. В периода 1983 и 2003 излизат четири солови албуми на музиканта.Проекта "Ян Андерсън свири Джетро Тъл с Оркестър" се осъществи с Оркестъра на Класик ФМ радио. Музикантът разказва: "Важното в проекта е рок групата и Оркестъра да върнат музиката към прогресив рок звученето, от времето на шестдесетте години. Като акустичен музикант се стремя към приятен синтез между китара, пиано, перкусии, барабани и традиционните оркестрови интструменти. Целта ни е хората да си тръгнат, след концерта, без спукани тъпанчета, но с енергично рок усещане". През тази година този проект е посетил Германия, Унгария, Италия..., като отзивите от чуждестранните медии е за "витален, вълнуващ спектакъл"."...След края на концерта в Будапеща 4 000 посетители трябваше да се върнат от хипи ерата към реалния живот...", пишат в ревютата си местните вестници.За себе си музикантът споделя, че живее във ферма в югозападна Англия, където е и звукозаписно му студио. Женен е от 27 години за Шона и имат две деца: Джеймс и Гаел, които също работят в музикалния и медиен бизнес. Като част от хобитата си той посочва отглеждането на различни видове люти чушлета, изучаването и опазването на 26 вида дребни диви котки, колекционирането на стари фотоапарати, оф роуд мотоциклети, няколко спортни оръжия и саксoфон, на който е обещал никога повече да не свири.

* Инвентарна книга на социализма

През изминалите години се мъчехме да отречем, да забравим, да преиначим, да пренапишем, да премълчим четиридесет и пет години от собствената си история. Казват, че който не познава историята, е осъден да повтори грешките й. И казват още, че историята е сбор от факти за умния и низ от дати за глупавия. Към кои ли се числим ние като нация?

Все пак, по време на комунизма живееха хора. Влюбваха се, мечтаеха, създаваха семейства и се радваха на живота. Тази книга ще ви разходи из един обикновен български дом от онова време: “Да влезем в образцовия дом на социализма. Да поседим малко в хола му, да включим черно-белия телевизор “Опера”. Да минем през кухнята, да надникнем в хладилника “Мраз”, да измием няколко чинии с “Веро”, да си откраднем един бонбон от кутията “Черноморец”, да извадим балканчето от килера и да си отидем.”

Този свят е до болка познат на родителите ни и на поколението преди нас. Там са се случвали неща, които сега изглеждат абсурдни, но тогава са били напълно нормални. И ако реагирате с почуда на някои факти от книгата и си кажете, че това е невъзможно, то просто попитайте хората малко по-големи от вас – не с много, с около десет години – и ще чуете уникални неща.

* Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, когато погледнете назад ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарствата ни нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не му бе хрумвало да кара колело с каска. Ужас нали! С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато летяхме по нанадолнището се спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си! Няколко човека ядяхме един сладолед пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3 D игри, компактдискове, GSM- ми, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямахме дори видео! Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше отивахме в тях и се виждахме с него. Просто така без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана! Как изобщо сме оживели! Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му пораснаха в корема. През междучасията се пръскахме с многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваха. Родителите от онези времена винаги взимаха страната не закона, можете ли да си го представите! Да-а-а такива бяхме, а ето какви станахме сега: 1 По по-грешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка. 2 Имаме списък от 15 номера за да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека. 3 Пращаме e-mail на колегата, когато той стой в съседната стая. 4 Губим контакт с приятелите си, когато нямат електронна поща. 5 След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме на телефона така сякаш още сме на работа. 7 Изпадаме в паника, ако излезем от в къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем. 8 Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем е интернет още дори преди да сме си изпили кафето. Сега накланяш глава да се усмихнеш нали, четеш този текст съгласен си с него и се усмихваш. Още по лошо вече си намислил на кого ще го изпратиш . Прекалено си увлечен за да забележиш, че в този списък няма номер 6 Трябвати само секунда да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма. Е има ли нещо което не е вярно

* Из "Писмата на псевдоинтелектуалеца"

"Изпитвам дълбоко огорчение след последния ни разговор. За първи път усетих как ми се разблъсква сърцето, свирепо. Почувствах се за пореден път обруган за това че искам да извърша просто действие, в случая да гледам филм и да нося вината за това че изпитвам жив интерес към филма, към неговите автори които се оказаха големи лузъри. Пука ми, че ми дреме, имам сантимент към този сериал и това е всичко. Далечни сме в разбирането и консумацията на на изкуството. Толкова се зарадвах на редовете отделени на тази тема при Оскар Уайлд, които ти уви не беше подчертала...имаше брилятно обяснение на свободата която дава това понятие...изкуството е съучастие в лъжа или още по общо казано съучастие в нещо несъществуващо което зрителя или възприемащия по своя воля приема за чиста монета. Красотата на това е именно в непредвидимото съучастие между творящия и възприемащия, те се срещат някъде, не територия която не е нито на единия нито на другия, или обратно всеки пуска другия на своя територия на гости, доброволно, но така или инъче има среща, по правило с непревидим край. Как можеш да резбереш някой ако не си погледнал поне веднъж с неговите очи? Никак. Можеш само да го изсушиш в собствените си обяснения що за явление е той. Как можеш да обичаш някой ако не си влизал в него? Никак. Изкуството не е точна наука или религия, то е секс. Понякога куц и стерилен понякога върховен и с много оргазми. Ако се нагодиш или се докосваш често към някой автор - оргазмите идват лесно и са силни. Ако го държиш далеч от себе си, все едно по каква причина, дори и само защото си си наумил че не става, нямаш шанс за нещо повече от чекия. И няма случай да харесаш произведение на изкуството от преразказ или от прочетена критика за него, уви това е далеч от същонстта на съучастието с автора за което говорех по рано. Няма начин. Винаги се сещам за Селинджър и неговата катакомба в прерията където живее. Защо ли? Защо човека Селинджър се крие така упорито от целия свят? Подмолното изтребване на хората на изкуството от медиите, превръщането им в сензация, публичното броене на пари от хонорари и милон други гадости спомага чекиджиите да лъскат бастуна вместо да стигнат да онзи който си е позволил да им говори с душата си. Ако всичко това е Тера икогнита за теб, ще те разбера защо си такава, но до всичко това ти можеш да стгинеш и със собстваната си мисъл..и опит. Творчеството и в частност изкуството (като всиша форма на владеене на формата) са навсякъде и всеки човек има сетива за тях, ако не към сложни и иносказателни то поне към прости, всеки е рисувал мама с триъгълна рокля и ръце и крака като клечки и то го прави най често от любов! Единствения съдник на автора е слушателя, читателя, зрителя, другото са преразказани думи и общи теории. Изкуството не е база данни, нито съд, то е секс, хубав или лош - кой както го може и докъдето може. Изкуството оправдава най добре употребата на свободна мисъл защото не и слага граници и макар и на пръв поглед да се интересува от резултата, всъщност не се! Никой автор не може да предугади точно до къде ще заведе неговия зрител. Прости ми за това писмо, пускам го без редакция"